За мен

 

Приветствам „Виждащият“ в теб! За да поискаш да твориш, трябва нещо да не ти харесва в тоя свят такъв, какъвто е. Трябва да има търсене, обусловено от някакво недоволство!..Оооо ще кажете-ето още един негативен човек, който започва представянето си с отрицание. Ако си от този тип хора, които бързат да дадат присъда на нещата от пръв поглед, то най-добре и не продължавай да четеш по нататък, защото с присъдата която вече си дал ти затвори очите си, и където и да те заведа оттук нататък ти ще виждаш само и единствено това, което си отсъдил в началото. Това място не е за теб, и най-добре не си губи времето да опознаваш моя свят.

 

 

 

 

Премина ли през бялото поле за да стигнеш дотук? Ако да, то вече си се усмихнал, защото си разбрал как те изпързалях. Така вече мога да ти кажа добре дошъл, приятелю!  Всеки преминал бялото поле може да бъде наречен приятел! Кой съм аз ли? Ами човек, който обича Красотата. Светът на фотографията и киното са неща, чрез които ние хората преподреждаме себе си вътрешно. Това са отговорни методи за въздействие и аз поддържам идеята, че чрез изкуството трябва да се показва Красивото. Не поддържам идеята, че само и само да стане известен един творец може и трябва да показва грозни, негативни, и разрушителни сцени. Това според мен не въздейства подреждащо на вътрешния ни свят, а напротив-деструктивно. Чувам вече как някой казва „да ама те кара да се замислиш“. А ти замисли ли се какви усещания ти останаха след подобно кино или снимка, в които има негативни образи? Да, именно усещания, а не мисли? Усещанията са нещото, което ни изгражда и променя, а не мислите. Мисли, които не водят до усещания, са празно дрънкане на доспехи. В ежедневието си имаме безброй примери на деструктивност и затова смятам, че изкуството е призвано да действа лечебно, подреждащо, организиращо върху вътрешният ни свят. Накратко-за мен Изкуството е вид лечение. Приятното чувство, което човек изпитва съзерцавайки красива гледка, е вече самия процес на лечение на душата му. Та това е моят свят-свят на връзка с Красивото.

 

Фотошоп

В епохата на цифровата фотография се пораждат много противоречиви мнения относно използването на "фотошоп". Днес масово сред хората думата "фотошоп" придоби едно особено значение. Под кодовото название "фотошоп" тук ще разбираме всяка програма за постпроцесинг във фотографията. Има ли фотошоп в един кадър или няма? Има ли грим една жена или няма?... Ако ти се струва, че няма, то е възможно да се лъжеш…може би тази жена е просто майстор в полагането на грим, и той е толкова незабележим подчертавайки красотата и. Същото е и с Фотошоп като програма за постобработка. Въпроса не е има или няма един кадър "фотошоп", а как е използван той в кадъра. Майсторски, или не дотам майсторски. Подчертава и засилва ли "фотошоп" силните страни на кадъра или напротив-създава едно крещящо усещане, което направо ни удря през очите. В епохата на черно-бялата фотография, когато проявяването на кадъра е ставало в тъмната стаичка също е имало своеобразен химически "фотошоп". Използвани са различни химикали, както и частични закривания на кадъра за промяна в експозиционното време. Крайният продукт, наречен кадър, е бил винаги плод на две основни взаимодействия-полевата работа и работата в тъмната стаичка, където личното виждане на автора изиграва своята роля. Именно авторовото участие е това, което прави от един кадър изкуство, а не проста статистика. Държа да отбележа също, че никаква работа в тъмната стаичка или фотошоп не може да ни избави от основни грешки при полевата работа-например нефокусиран кадър, лоша композиция или неподходящо избрано време за снимки. Това са все неща, които не могат да бъдат коригирани с "фотошоп". Когато обаче уменията ни с такива програми за постобработка достигнат едно определено ниво, започва да се променя и подхода ни към полевата работа. Тоест, за да знаеш как да снимаш на полето, трябва да знаеш какво можеш после да промениш в кадъра и какво не можеш. Става дума за това доколко добре владеем програмите за постпроцесинг, които ни дават възможност за въздействие върху суровия кадър. Суровия кадър (RAW) всъщност е нещото, което съдържа цялата информация за кадъра, и върху него можем да правим промени, които в известни граници са равни на промените извършвани в самата камера. Там се извършват основните и по груби корекции върху експозицията на кадъра. Умението да боравим с "Фотошоп" или друг подобен софтуер днес е много важно, тъй като работата с тези програми ни дава възможности да правим тънки изменения в кадъра и неговите параметри, но ако не знаем какво можем да направим после с този софтуер ние няма да знаем и какво ни трябва при полевата работа като изходни кадри, от които да направим това, което имаме в нашата представа. Това значи, че успоредно с изучаването на програми като "Фотошоп" ние трябва да променяме и подхода си към самия процес на снимане. Например, ако не умеем да направим блендване на няколко кадъра и се опитваме да направим нощен кадър, ние никога няма да можем да извадим достатъчно добър детайл в тъмните зони, и съответно кадъра  ще ни ограничава до голяма степен в постобработката му. И така, с написаното дотук исках да хвърля малко повече светлина относно темата с използването на "фотошоп", и нека като завършек да кажем-използването на софтуер от такъв вид е единно с използването на камерата. Доброто владеене на камерата се простира и върху доброто владеене на "Фотошоп" или друга програма за постобработка.

 

Възприемам фотографирането като рисуване. Камерата е един от инструментите, които художника-фотограф използва за да изрази себе си чрез визуални средства. Крайният продукт е предназначен да въздейства по определен начин, и това е всичко което има значение. Дали въздейства или не един кадър е целия смисъл заложен в него, както излекуването на един човек е крайната цел пък било то постигнато чрез средствата на официалната медицина или чрез плацебо ефект - силата на ума. Важен е крайният резултат-самото излекуване. Така е и с фотографията – задайте си въпроса въздейства ли ми този кадър, или не. Природата е извора на всяко истинско вдъхновение, защото тя съдържа в себе си всичко. Езика на Природата е език на Красотата. Красотата е начина, по който нещата съществуват заедно в Спокойствие и Мир. Какво е Музиката? Комбинации от тонове, които са с точно определени числени стойности като честоти, и отстоят един от друг на също толкова точни разстояния. Един вид звукова геометрия, ако може да се нарече така. Но крайният продукт се възприема като Красиво, Приятно звучене, нали? Законите на Красивото са математически точни закони. Изразени са в законите на Композицията, цветовата хармония, идеята на снимката. Същото е и с Музиката. Ако започнем да издаваме хаотични звуци едва ли някой би нарекъл това Красиво и Приятно. Всъщност, ако се замислим, ежедневния ни живот е силно немузикален и дисхармоничен. Носи повече Напрежение, Разруха и грозота, отколкото Красота. И тук е мястото на Красотата в изкуството, да донесе нужния баланс за да коригира последствията от ежедневното влияние. Вечер човек обича да послуша красива музика, да поговори приятно с приятели, да погледа приятен филм. Фотографията е призвана да прави същото-да носи успокоение, Мир, и Лечение на вътрешния ни свят, и няма как някой да ме убеди, че негативните образи провокирали размисли. Да, може би провокират размисли, но с последващо напрежение и Разруха във вътрешния ни свят.

 

Във някакъв смисъл за мен Красивото е Свещено, ако мога да се изразя по този начин. Какво е Свещено ще ме попитате ? Свещено е нещо, което не трябва да бъде унищожавано, нещо, от което зависи живота ни във всеки един смисъл на този израз, и нещо, което е основа на всичко. Ако света трябваше да съществува в една вечна грозота какво ли щеше да бъде? Мисля, че отговор не е нужен. Красивият образ е посланик на един по-високо организиран свят. Точно толкова по-високо организиран, колкото по високо организирана е музиката спрямо градския шум. Светът ни се нуждае от Красота повече от всичко друго.