Зима - 2018 - 2019..снежна и благодатна.
07-03-2019
Започвам с зимата,която вече е почти на края си. Този сайт е все още новороден..появи се на 3-ти март 2019-та зима. Избрах тази дата съвсем спонтанно. Викам си - Освобождението е хубав символ ако го приема в абсолютния му смисъл...Свобода,полет,Радост...и така това стана рожденна дата на сайта. Обичам да ползвам многоточия често и дано не се дразните на тази ми привичка...многоточията ги усещам като паузи, когато се опитваш да изразиш нещо което виждаш в себе си,но все пак ти трябва една такава вътрешна тишина за да не изгониш нещото от ума си. Зимата си беше доста благодатна за полевите визуални изкуства. Имаше какво да се види - особено в планината...Първите хубави заснежавания ги посрещнахме по Бузлуджа..Имаше такива моменти.
и такива
Горе до големия паркинг където се разделя пътя за паметника и за ветрогенераторите бяха паркирали доста коли..ентусиасти дрифтаджии и мераклии да идат до самия паметник нуждаещи се от издърпване от снега където си въртяха ли въртяха весело и безгрижно гуми в напразни опити да излязат от снега. А сняг имаше!!! Имаше и мъгла, която ту идваше ту си отиваше..откриваше и закриваше паметника и целия пейзаж наоколо. Пуснах леталото да огледа как е хавата отгоре и...оооооо...определено си струваше гледката..
а тя се менеше постоянно.
Н североизток нещата изглеждаха така
мъглата правеше заигравки с Светлината. Ту скриваше всичко наоколо,ту изчезваше напълно..
а залезът ни изненада с Красотата си
.
Зимата си беше зима и в родното ми Велико Търново.
Снегът е като рефлектор - усилва и разсейва доста приятно светлината и създава една особена атмосфера и обаяние на старопрестолния град.
А тук не се сдържах и порисувах заедно с зимата 
Практически всеки ден гледам уеб камерите из Балкана...Видя ли хубав снеговалеж на другия ден заминавам при възможност. Забелязах също,че ако има задържан сняг по дърветата то той остава по тях максимум ден. Тоест не се ли изстреляш веднага и изчакаш ще имаш като резултат кадри с едни голи грозни дървета и сняг по земята. Не е моята гледка определено. Та един такъв ден натоварих дисагите и газ нагоре от Видима по зимния маршрут през гората. Идеята беше да се качим горе до пътеката над горския пояс. Да ама не..Едно,че денят кратък а пък тръгнахме късно и второ,че снега беше над коляно а ние тръгнахме без снегоходки. Е стигнахме до горния край на горския пояс и видях,че времето накъся доста и няма да успеем а и над нас започваше ниска облачност - плътна и снеговалежна. Поглеждам нагоре и намирам дупка между клонаците. Казвам си...лекичко и внимателно ще успея да излетя между тия клони...поне ще опитам....Речено- сторено..
Видео на въпросното излитане бях качил в фейсбук страницата ми. А гледката отново си заслужаваше във всяко едно отношение
както и нагоре към самият Северен джендем,където ясно се вижда въпросния слой облачност от който започна да прехвърча сняг.
Тази зима и край Шипка беше красиво
а един ден се бяхме чули с Краси Петров и той каза,че ще е на Бузлуджа. Реших да ида и аз - пък каквото даде Природата. Минавайки край Шипка обаче виждам,че самия връх е в мъгла. Спирам и звънкам на Краси. Той казва,че е на Бузлуджа,но там е чисто и синьо. Викам му "Краси - оставам тука...струва ми се да е интересно"..Паля леталото и що да видя
на североизток пък това
Мисля,че си струваше оставането край Шипка!
При едно ходене към София пък спрях до Правец и снимах това
После пак дойде снежец в Търново
По Момчилградско зимата си имаше своите закони и нещата изглеждаха така
а мостът при село Лисиците си беше все така фотогеничен дори и от въздуха
Варненското крайбрежие ни подари един от най-красивите изгреви ,които съм виждал
онази пътечка в морето все така правеше предния план интересен
Ето,че дойде и 3-ти март. Него си го посрещнахме в Велико Търново гледайки отгоре спектакъла "Звук и Светлина"
Трудно е докато снимаш снимки да правиш и видео с няколко машини едновременно,защото иначе момента си заминава безвъзвратно. За целта работят заедно няколко фотоапарата,някои от които правят и таймлапси или видео и хвъркатия,който работи отгоре. Как се управлява едновременно всичката тая техника докато момента изтича неумолимо знае всеки ,който прави подобни опити,но пък усилието си струва както и да го погледнеш,защото после се връщаш с много повече материал отколкото ако си бил там само с една камера. За съжаление моментите не се повтарят и трябва да се извлича максимума от всеки един такъв.
И така това видео до известна степен пресъздава усещането от Зима - 2019.